Източноевропейци във Великобритания все още са използвани като роби
Някои от тях разполагат с по-малко от един паунд на седмица Капитал 8 яну 2014 Миналата година британската ВВС разкри мащабна мрежа за експлоатация на работници имигранти в Източна Англия. След 15 месеца и две осъдителни присъди се оказва, че хиляди хора от Източна Европа продължават да идват в Норфолк, Кеймбридж и други места в търсене на работа и по-добър живот. Но за много от тях реалността се оказва сурова. Мнозина живеят в мизерни условия и им се плаща под минималната заплата за работата на полето. Имигранти от Полша, Литва и Латвия са принудени да оцеляват с по-малко от един паунд на седмица. Някои са си направили импровизиран лагер от брезентови палатки на метри от натоварен път край град Уисбийч. Те са пристигнали с обещание за заетост на пълен работен ден, но са останали излъгани, работните им часове са били намалени, заплащането – също. Те са изпаднали в дългове и са били изгонени от домовете си. "Обещаха ми постоянна работа. Когато ми платиха, се оказа, че са ми дали само 3 пенса, защото бях задлъжнял", разказва пожелал анонимност мъж. Нечовешки условия Когато ВВС започва разследването си, навсякъде в Уисбийч изскача едно име – това на латвиеца Иварс Мезалс. Той осигурява на новодошлите къде да се настанят, събира наем и дори ги кара до работата. И докато някои го смятат за приятел, други бързо откриват, че са пионки в схема за правене на пари. Той отрича участие в нелегална дейност, но казва: "Може би полицията има доказателства, но вие нямате." Това се оказва вярно, тъй като органите на реда събират доказателства за подвеждането под отговорност на Мезалс и на още един човек, за когото се твърди, че е негов шеф. И двамата са осъдени. Но дали това е довело до някаква промяна? В момента в града продължава да има много пренаселени апартаменти, давани под наем. Въпреки че условията в някои от тях са подобрени. През 2015 г. се очаква въвеждането на ново законодателство срещу т.нар. модерно робство. "Има повече хора, които стават жертва на трафик за експлоатация като работници, отколкото за сексуална експлоатация. Това престъпление е движено от печалбите", обяснява депутатът консерватор Стийв Баркли. В последното преброяване на населението само 2000 източноевропейци са регистрирани в областта на Уисбийч. Но полицията и местните власти смятат, че числото по-скоро е близо до 10 000. Което означава, че финансирането от централното правителство не стига. Тази година 20 имигранти са спасени от трафиканти, на 51 е помогнато да се приберат у дома, а 182 са извадени от "нечовешки условия на живот". През последната година и половина благотворителната организация за бездомни Ferry Project е помогнала на 300 имигранти. Директорът й Кийт Смит смята, че има още много работа за вършене. "Мнозина вършат чудесна работа при осигуряването на заетост на всякакви хора. Но има и някои експлоататори, така че проблемът е належащ", казва Смит. Новодошлите от ЕС Официалната статистика показва, че 583 000 души са дошли да живеят и да работят във Великобритания от януари до юни 2014 г. Това включва увеличение с 45 000 души от ЕС и 30 000 от останалата част на света. А това надминава целта на управляващите консерватори съществено да намалят общата бройка до парламентарните избори през 2015 г. Правителството твърди, че голяма част от увеличението в имиграцията се дължи на пристигащите граждани на ЕС. Но броят на хората, идващи да живеят и да работят във Великобритания от останалата част на света, не само надминава този на пристигащите от ЕС, но и се е увеличил през последната година. Поздравително послание от президента по повод Коледа
24.12.2014 Президентът Р.Т.Ердоган публикува поздравително послание по повод Коледа...Поздравително послание от президента по повод Коледа. В поздравителното послание публикувано от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган се акцентира, че Анадола е място, където от хилядолетия насам представителите на различни религии, култури и етноси живеят заедно в мир и разбирателство и където няма място за расизъм, ксенофобия и омраза. Президентът Ердоган припомни, че Турция е сигурно пристанище за всеки бягащ от репресии и насилия и акцентира „Днес Турция продължава да бъде страна, в която всичките граждани без значение на религиозната и етническата им принадлежност живеят в мир, спокойствие и сигурност и без да се безпокоят за своето бъдеще”. В посланието си Ердоан акцентира „Турция ще продължи да възприема различията като богатство и ще продължим да изграждаме бъдещето на страната заедно вземайки за основа принципа за взаимното уважение”. трт „Възродителен процес“ – два реда и нула факти в учебниците
23.12.2014 Тази седмица се навършват 30 години от най-масовото престъпление на българския комунизъм – насилственото преименуване на 840 000 български турци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт. 30 години е дистанция, която си струва стъписването: Защо продължаваме да не разказваме на децата за случилото се тогава – въпреки всички публикувани книги с изследвания и спомени, въпреки отворените архиви и въпреки документалните и игрални филми, които бяха направени по темата? Защо в учебниците няма нищо от фактите, описани в тези документи? Въпросите са на колегата – анализатор Татяна Ваксберг, Дойче веле. Историята накратко На 24 декември 1984 година силите на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг – района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. “За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП-та, въведен е вечерен час, влизането и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, дислоцирани са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни. Прекратено е издаването на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жителите са принудени да сменят имената си със славянски. Новото име се вписва моментално издадения нов паспорт. По данни на МВР, документирали първите дни на операцията, в протестите срещу насилствената смяна на имената са участвали 11 000 души. От тях са били иззети следните оръжия: няколко ножа и… клони. Най-активните протестиращи са откарани на остров Белене – в бившия политически затвор, който официално е закрит още през 1968 година. Заради българските турци отново е отворен през януари 1985 година. По същото време МВР се сдобива и със собствена армия – това са така наречените “вътрешни войски”, наброяващи 2 000 души, които са предоставени на милицията, за да подпомагат й срещу българските турци. До януари 1985 година целият този процес се пази в тайна – както в останалата част от България, така и пред външния свят. До началото на януари подробности не знае дори СССР, както се вижда от документите в архива на МВР. В средата на януари 1985 година френският президент Франсоа Митеран отменя планираното си посещение в България именно заради насилствената асимилация. Тази новина почти съвпада със заседание на Политбюро, на което преименуването е обявено за успешно приключило в Кърджалийски окръг. Насрочва се провеждането му и във всички останали части на страната, където живеят български турци. На 31 март 1985 година процесът по издаване на паспорти с нови имена е обявен за приключил в цяла България. Името на престъплението Половината български турци са вече преименувани, когато пропагандната машина изобретява името на това престъпление. То е кръстено “Възродителен процес” – израз, който отразява официалната версия на режима от онези дни. Според тази версия, българските турци не са принуждавани с оръжие да се преименуват, а го правят по собствено желание, тъй като са открили “истинските си родови корени” и автентичната си “българска идентичност”. Ударът, който пропагандният израз “Възродителен процес” нанася на реалността, е двоен: първо – това, което се случва, не е някакъв плавен “процес”, а тъкмо обратното – внезапен щурм. И второ – това, което държавата извършва с българските турци, не е “възраждане” на някаква българска идентичност, а тъкмо обратното – погребване на истинската идентичност. Този сблъсък между същността на престъплението и името, с което се обозначава това престъпление, е и до днес основна пречка пред разказа за това минало. Парадоксално, но факт: най-недостъпните тайни на насилствената асимилация бяха разкрити от изследователи и надлежно разказани, но най-достъпното – официално използваното име “Възродителен процес”, така и не беше анализирано, преосмислено и обяснено на следващото поколение. Мълчанието на учебниците В един от учебниците по история за 10-и клас, който е получил одобрението на МОН, изразът “Възродителен процес” е поставен в кавички, но нито е разяснен, нито илюстриран с някакъв факт. Ето цитат: [Екологичната криза на 80-те години] “е допълнена от спад в раждаемостта и етническо напрежение поради “възродителния процес” (“История и цивилизация. 10-и клас”, изд. “Даниела Убенова”, 2012 г.). В текста няма нито дума за историята с преименуването. Читателят така и не получава възможност да разбере кое е историческото събитие, за което се говори. Друг учебник (“История и цивилизация 10-и клас”, изд. “Анубис”, 2012 г.) не обелва нито една дума за насилствената асимилация. Нито една. Трети учебник (“История и цивилизация за десети клас”, изд. “Просвета”, 2012 г.) е единственият, който пояснява, че “възродителен процес” означава “насилствено преименуване на българските турци”, но и той не разказва самата история. Нито пък обяснява защо нещо, определено като „възродително“, е всъщност нещо, което е „насилствено“. Нищо чудно, че в България нараства броят на хората, неспособни да разграничат историческия термин “Възраждане” (в смисъла на Ренесанс) от пропагандната присъда “Възродителен процес”. Шок! В София са арестувани 33-ма расисти, искали да нападнат цигани и протестиращи
22.12.2014 33-ма души са задържани в София от полицията заради идеята им да се саморазправят с представители на етнически малцинства в града Групата е била задържана от полицията вчера, предаде БНР. Това е станало минути след началото на шествието против ксенофобията в София. Началната идея на задържаните е била да нападнат участници в шествието. Цялата група от евентуални нападатели е била от около 100 човека. Сред тях е имало фенове на футболни отбори от столицата, както и скинари. След като не са успели да нападнат участниците в шествието против ксенофобията, част от феновете и ултрасите са се насочили към столичния квартал „Факултета”. Полицаи обаче са успели да преградят пътя им и трийсет и трима от тях са отведени в сградата на 3-то Районно полицейско управление. Останалата част от стоте души, които също са били проверени, са били с лични документи и след кратък разпит са освободени. За момента не е ясно дали на феновете ще се наложат някакви наказания по закона за хулиганството. Българи и роми протестират срещу расизма в София
Българи и роми ще излязат заедно на протест срещу расизма и дискриминацията днес в 13 часа в градинката на "Кристал", съобщиха от Мрежа за гражданско действие, съобщи "Дневник". Протестът се организира от "Фейсбук". Организаторите посочват, че това е в отговор на човеконенавистните, популистки изказвания на български политици, зачестили през последните седмици. Оттам припомнят расистките изказвания на лидера на Патриотичния фронт Валери Симеонов, както и квалификацията "скотове", която министърът на здравеопазването Петър Москов даде на ромите, които нападат лекари. Според тях в тази ситуация критичните гласове са заглъхнали в бурята от одобрителни коментари и това допълнително е вкоренило дълбоко вкоренените предразсъдъци срещу най-бедните и маргинализирани наши съграждани. Според организаторите на протеста, вместо да вземат реални решения, управляващите си служат с популистки с расистки обиди, а това единствено задълбочава проблемите ги превръща в нерешими. "Трябва ли да стане етническо прочистване, за да спрем да се оставяме да бъдем управлявани чрез болезнено изпитания метод на "разделяй и владей", питат те. "Вместо да съучастваме в произвеждането на изкуствено противопоставяне на база цвят на кожата, е време да намерим заедно истинските отговори на наболелите въпроси като неравенствата, насилието, бедността на всички ни, изключването на цели малцинствени групи от политическите, културните и икономическите процеси", изтъкват организаторите на протеста. ОТВОРЕНО ПИСМО до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
София, 17 декември 2014 г. ДО ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ КОПИЕ: ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Уважаема госпожо Цачева, Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали "в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”[1]. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция. Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН - Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния. Уважаема госпожо Цачева, Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител. С уважение, Красимир Кънев, Председател на БХК http://www.bghelsinki.org/ Страшно и тъжно – Русия нагло ограбва България Над 51 415 фирми регистрирани у нас са собственост или управлявани от руснаци, но печалба не плащат Цели сектори от икономиката ни са зависими от Кремъл Георги Георгиев* Публикувам конкретни и официални факти от Търговски регистър на Република България, които донякъде обясняват защо продължаваме да бъдем най-бедната страна в ЕС... И СТРАШНО, И ТЪЖНО... Справка, която направих към днешна дата: От регистрираните в Търговски регистър субекти думата „Руска Федерация” се среща в 51415 фирмени досиета като гражданство на собственици или управляващи на тези фирми. Само на 30.09. тази година са регистрирани осем нови дружества с такива собственици. На 29.09. – девет нови, на 26.09. – девет нови. Такива са темповете и в другите дни назад. Новорегистрираните хиляди фирми на руски граждани са основно в Бургас, Варна, Созопол, Царево, Ахтопол, Равда, Св. Влас, София. Шест от руските фирми са декларирали над 20 000 000 лв. годишен приход, както следва ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ АД – приход 7 639 339 000 лв (7 МИЛИАРДА 339 милиона или 10 % от БВП на България). Печалба – няма!!!!!!!!! За последните 6 години декларирания приход е 40 МИЛИАРДА ЛВ., но няма година, в която да са отчели дори една стотинка печалба. Вече са изхвърлили на улицата 15 000 българи, работещи в рафинерията. ТИТАН МАШИНАРИ АД – приход 80 333 000 лв.(80 милиона), печалба – само 798 000 лв. СОК КАМЧИЯ ЕАД – Едноличен собственик на капитала: ГРАД МОСКВА ЧРЕЗ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОСКВА, ДЕЙСТВАЩО ЧРЕЗ СВОЯ ОРГАН ДЕПАРТАМЕНТ ПО ИМУЩЕСТВОТО НА ГР. МОСКВА приход 23 000 000 лв. (23 милиона лв.), печалба – няма. Заб. – тук съуправляващ е Станка Шопова – ЦК на ДКМС. ТРЕЙДНЕТ БЪЛГАРИЯ ЕООД – приходи 397 879 000 лв. (397 милиона лв) Печалба – 3 247 000 лв. или под 1 %. ПРОМЕТ СТИИЛ АД (в борда има руснаци и украинци) – приходи 441 000 000 лв. , печалба – НЕ!!! ЛУКОЙЛ БУНКЕР ЕООД – еднолична собственост на Руска Федерация. Дори в графата приходи резултатът е отрицателен, а за предни години при приходи от порядъка на 500 000 000 лв. печалба няма декларирана. За сравнение - ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС ЧЕЛОПЕЧ ЕАД декларира приход от 423 000 000 лв. и печалба от 201 000 000 лв. РОМФАРМ КОМПАНИ ООД (фирмата е българска) отчитат приход от 250 милиона лв. и печалба 154 милиона лв. При фирмите с деклариран приход между 5 и 20 милиона положението е същото. Общо 21 на брой. При проявен интерес ще публикувам списък с имената им и данните от счетоводните им отчети. Търговски Регистър е публичен и всеки може сам да провери. Руските фирми с годишен приход между 2 и 5 милиона са 20 на брой. Сред тях е и веригата Берьозка”. Деклариран приход за 2013 г. (добре, че има касови апарати, все пак) – 2 875 000 лв. Печалба – ха, сетете се сами? Сред регистрираните като чуждестранни представителства с приход от 5 до 20 милиона са три руски фирми, но отново нито една не е декларирала и една стотинка печалба. Към списъка прибавете и стратегическите предприятия като БТК, която стана руска собственост през 2012 г. БТК е декларирала приход за 2012 г. от 849 000 000 лв., но не е отчела и стотинка печалба. За 2013 г. все още не е декларирала печалба. Добавете към списъка и онези руски образувания, които са регистрирани чрез подставени лица (като ТИМ например) и ще видите, че цели сектори на икономиката ни, освен енергетиката са руска собственост или в зависимо положение от Кремъл - вътрешния въздушен транспорт, речно плаване, вестници, електронни медии, ТЕЦ- ове, пивоварни, цели курортни комплекси и огромен брой хотели, зърнобазите в Добруджа, чрез които се рекетират зърнопроизводителите и се контролира и цената на хляба, МОЛ-ове... Да изреждам ли още??? 30 % от икономиката на България е в руски ръце, а възвращаемост - ъ! Към сметката с ограбването на България прибавете и факта, че държавата плаща най-скъпия руски газ, почти двойно по-висока цена от страни в Централна Европа като Чехия, Унгария, Германия... Сещате ли се за каква корупция иде реч, за какъв целенасочен, планиран и дирижиран от Кремъл политически и икономически саботаж на икономиката на България иде реч. За каква руска гнусна ченгеджийница ?!?!? Запитвате ли се защо съдия – изпълнител образува изпълнително дело заради 500 лева и запорира всичко на някой клет българин, който едва връзва двата края, но срещу руските хуни, които дирибействат от 70 г. в България сякаш има табу. Запитвате ли се защо ТИМ във Варна има своя армия, от която се страхуват всички български граждани в региона и не смеят да гъкнат, страхувайки се от саморазправа с тях. Повръща ми се от безхаберието, от наивността на българина и от страха му. *Коментарът първоначално бе публикуван с автор Соня Александър, която е български журналист живеещ в САЩ, тъй като ни бе препратен от нейната Фейсбук страница. Действителният автор обаче е Георги Георгиев, а текстът му е публикуван на 1 октомври във Фейсбук групата "Вяра българска". Faktor.bg се извинява на автора и своите читатели за неволната грешка. България
Как лагерите пазеха НРБ Как София е била "сгъстявана" от тъй наречената народна власт? И защо въдворяването в ТВО в НРБ е било по-страшно и от влизане в затвора? Комисията по досиетата излезе с нови разкрития за българския ГУЛАГ. Осъществяваните от Държавна сигурност и милицията принудителни изселвания на десетки хиляди "врагове на народа", "бивши хора", "паразити", "недоубита буржоазия", "кулаци", "турски агенти" и дори на "враговете с партиен билет" са били най-често практикуваната административна мярка за удържане на комунистическия режим в България от заграбването на властта през 1944 до самия му край 45 години по-късно. Опасните за "народната" власт "подривни елементи" и техните семейства периодично са били извеждани от големите градове без съд и присъда и прехвърляни в най-затънтените краища на НРБ. Условията на транспортирането им с товарни вагони или милиционерски камиони и по настаняването им в най-бедните села в Северна България са били ужасяващи, както свидетелстват писмата и молбите на жертвите на милиционерския произвол. Някои от тях са публикувани в най-новия 17-ти документален сборник на Комисията по досиетата, посветен на методите за административно и наказателно преследване и смачкване на инакомислещите в НРБ. Заточението на неудобните за режима хора се превръща в масова практика още през 1948 г., когато ЦК на БКП нарежда да бъде изселено цялото население, живеещо в непосредствена близост до граничната бразда с Турция и Гърция. Целта е да не се допуснат бягства от НРБ и да се смаже бунтът на горяните. Изгонени са и всички съмнителни и опасни за властта хора от широка 25 километра полоса по южните граници. „Да се прочистят всички големи градове“, пише в следващото указание до МВР. Какви ли още тайни крият архивите? На първо време гоненията прекършват съдбата на 15 хиляди души, една трета от които са софиянци. Метлата на започналия още през 60-те години „възродителен“ процес преминава през всички населени с помаци и турци краища. Само през 80-те години между 40 и 50 хил. етнически турци, които отказват да приемат новите си имена, са изселени от Лудогорието и Източните Родопи, свидетелства бившият политически затворник и сегашен заместник-председател на Комисията по досиетата Айруш Хаджи. „Да се проведе сгъстяване на София!“ Първите, които се облажват от гоненията на опасните за комунизма градски жители, са преследвачите им от ДС. Още през 1950 година българските чекисти успяват да разрешат жилищните си проблеми в столицата. В прочувствено писмо до ЦК за битовите несгоди на призваните да прочистят София близо 2 000 тайни милиционери от провинцията, министърът на вътрешните работи Руси Христозов предлага за хората му „...да се освободят квартири чрез изселване на активни вражески елементи и паразити“. Още хубави жилища за „верните бойци на Партията“ могат да се намерят и чрез тъй нареченото "сгъстяване" на София, подсеща Христозов. А това означава само едно – "освобождаване" на привлекателни къщи и апартаменти посредством натъпкването на обитателите им при техни близки и роднини. Народната власт вече има известен опит в това от времето, когато по същия начин са били осигурени квартири на военни. Градът на лудите Плакатът от кампанията на германски правозащитници през 70-те години срещу трудовите лагери в България Информацията за бруталните издевателства и беззакония срещу инакомислещите в НРБ става опасна за режима покрай опитите му да привлече туристи от Западна Европа - за набавяне на твърда валута. През септември 1976 г. централата на ДС в София е неприятно сюрпризирана от вестта, че в Кьолн са разлепени плакати, които приканват западногерманците към размисъл дали да посещават морските курорти на държава, в която човешките права нямат никаква стойност. „България е една от малкото страни, в които политическите престъпления се преследват чрез изгнания. Всяка критика и „погрешна“ оценка се наказва със заточаване, срещу което не може да се протестира дори по съдебен път“, пише на плаката, на който „Слънчев бряг“ се асоциира с мъчение, а лагерите са нарисувани с бодлива тел. Като туристи в България бихте ли могли да забравите страданията на тези хора, които се страхуват да умрат от мъчения и нечовешки условия на живот?“, риторично питат авторите на плаката от Кьолн. „Всеки критик на режима е негов враг. Град Бяла (навярно става дума за едноименния град в тогавашния Русенски окръг – б.а.) е един ужасяващ пример. Наречен е град на лудите. Осем хиляди от неговите жители са всъщност въдворени изселени български граждани. Местните психиатрични заведения имат задачата да обслужват критици на режима, изпратени без лекарско предписание. На остров Белене около 1 300 политически затворници понасят сред блатата наказанието “бой с тояга“. Адът, наречен ТВО Едно покъртително писмо от 1945 г. до лидера на опозицията Никола Петков, написано от осъдени от Народния съд „врагове на народа“, дава пълна представа за това, как са се справяли с противниците си комунистическите управници на НРБ. Жестоките условия на труд в каменоделните край Горна Джумая (Благоевград) и непосилните трудови норми и глад, избрани така нарочно от садистични началници на лагерите за да осакатяват или направо убиват въдворените, принуждават последните да молят земеделския водач да се застъпи за връщането им в затвора. Първите опити за екзекуции чрез убийствен труд обнадеждават властта да премине към създаването на българския Гулаг, чието ядро представляват специализираният затвор за политически престъпници в Стара Загора и 15-те най-големи трудово-възпитателни общежития (ТВО), пръснати из цялата страна. Паметник в центъра на София напомня на поколенията за жертвите на комунистическия режим в България През всичките 45 години комунистическа власт, всеки, дръзнал да критикува, агитира или просто да разкаже виц против режима, е бил заплашен да попадне по бързата процедура в ада на каменни кариери, тухларни, мини и всевъзможни други първобитни производства за неопределен срок. Подобна участ е сполетявала и всеки „враг на НРБ“, за който органите не са могли да намерят годни за изпращане в затвора доказателства за извършено престъпление по някой от осемте най-популярни члена от прословутата Глава Първа на Наказателния кодекс. Най-често обвиненията са били за измяна, клевета срещу партийното и държавно ръководство, вредителство, опит за бягство през границата и прочие. Според историка Михаил Груев, до 50 на сто от обитателите на ТВО през 40-те и 50-те години на миналия век са били изгонените от ТКЗС кулаци и други селски „буржоа“. Всички сътресения за режима, като „контрареволюциите“ в Унгария и Чехословакия, са пълнели ритмично ТВО-та с представители на интелигенцията, с „бивши хора“ и с „паразитстващи“ младежи. Между Горки и Дзержински Влизането или излизането от тези истински лагери на смъртта е ставало със специална милиционерска и прокурорска заповед. Съвсем обичайно е било освобождаването да се случва 6 месеца, или дори две години, след първоначално обявения срок за въдворяване. За „непоправимите“ врагове сроковете на въдворяване са били удължавани средно със седем години, свидетелстват изследователите от Комисията по досиетата Марко Занков и Таня Кирякова. Едно от най-потресаващите неща в лагера на смъртта „Белене“ са надписите на входа и изхода на така наречения „Обект Номер Две“, казва Занков - вместо нацистки клишета като „Трудът прави човека свободен“ или „Всекиму своето“, садистите с червени петолъчки били поставили над входния портал надпис с мисълта на Максим Горки „Човек - това звучи гордо!“. А за да бъде гаврата с жертвите пълна, за надпис върху изхода била избрана крилата фраза на демиурга на болшевишкия терор Феликс Дзержински - „Ако врагът не се предаде, той се унищожава“! дв |
AuthorBg Times Archives
August 2015
Categories
All
|