Бивш шеф на КТБ: Политици излизаха от банката с издути джобове
28 юли 2014
„Реалното състояние на банката го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ".
Това коментира пред „Преса" Любомир Весов, изпълнителен директор на КТБ от 2005 до 2008 г.
„Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ. От събитията, които настъпиха, от изявленията на г-н Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно", не съм далеч от мисълта, че управление „Банков надзор" на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Разбира се, това е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ", допълни той.
„Бил съм в страни от Централна Азия, в Африка, в Европа, в САЩ, но не съм чувал за такава практика и се замислям дали в КТБ не са взели „революционни" счетоводни стандарти от Нубия? При така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други", каза още Весов.
Запитан защо не е говорил по-рано по темата, Весов казва:
„Някой да ме е питал, да ми е давал думата, да е слушал какво съм говорил през годините. Аз съм участвал в няколко пресконференции, на които говорихме за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересува какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите”.
Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха, казва той.
„Напротив - в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение?”, пита той.
„Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава. И както ми каза един висш държавен служител, мой приятел - ти си във война с най-могъщия човек в държавата. Да не уточнявам каква е тази държава, щом някой извън отредените по конституция органи е най-могъщият. Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете”.
28 юли 2014
„Реалното състояние на банката го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ".
Това коментира пред „Преса" Любомир Весов, изпълнителен директор на КТБ от 2005 до 2008 г.
„Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ. От събитията, които настъпиха, от изявленията на г-н Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно", не съм далеч от мисълта, че управление „Банков надзор" на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Разбира се, това е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ", допълни той.
„Бил съм в страни от Централна Азия, в Африка, в Европа, в САЩ, но не съм чувал за такава практика и се замислям дали в КТБ не са взели „революционни" счетоводни стандарти от Нубия? При така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други", каза още Весов.
Запитан защо не е говорил по-рано по темата, Весов казва:
„Някой да ме е питал, да ми е давал думата, да е слушал какво съм говорил през годините. Аз съм участвал в няколко пресконференции, на които говорихме за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересува какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите”.
Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха, казва той.
„Напротив - в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение?”, пита той.
„Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава. И както ми каза един висш държавен служител, мой приятел - ти си във война с най-могъщия човек в държавата. Да не уточнявам каква е тази държава, щом някой извън отредените по конституция органи е най-могъщият. Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете”.