Най-накрая: Кандидат-кмет на София поиска легализиране на гей браковете ! >>>
tags: виктор лилов,деос
Bg Times |
|
Най-накрая: Кандидат-кмет на София поиска легализиране на гей браковете ! >>> tags: виктор лилов,деос
Това не са полицаи, това са мутри Барети щурмуваха погрешка къща в Крън (ВИДЕО) „Това не са полицаи, това са мутри”, оплака се потърпевшият Стоян 15 юни 2015 Крън, България Мъж от град Крън се оплака, че при специализирана полицейска операция в началото на месеца полицаи са потрошили дома му без причина. Семейство Митеви дълго няма да забравят нощта на 2 юни, когато в дома им нахълтват барети, съобщава Нова телевизия. „Както си живееш мирно, изведнъж ти идва като гръм от ясно небе. Някой да ти влезе, да те кара да лягаш, да залягаш, да ти изпочупят жилището, да обърнат всичко наопаки. За мен това не е нормално”, разказва Димитринка Митева. „Най-много ме боли за детската стая. Огромна дупка. Ако е имало дете зад вратата, нямаше да е живо”, обясни Стоян Митев. От полицията обясняват станалото със стриктно изпълнение на служебните задължения. На втори юни провеждали акция срещу крадци, които разбили сейф и отмъкнали 150 хиляди лева от него. Успели да заловят трима, един от който се оказал брат на главния герой на репортажа. За да съберат доказателства, полицаите обиколили адресите на всички, близки до задържаните. При претърсването на жилището полицията е иззела спестяванията и оборотните пари на семейството, което има малък бизнес. Общо 5 хиляди лева. „Това не са полицаи. Това са мутри”, заяви Стоян Митев. Стоян Митев ще търси правата си. Вече е подал жалба до министъра на вътрешните работи. Провал на преговорите в Брюксел...
15.06.2015 Гърция отхвърли исканията на ЕС и МВФ... Преговорите между Гърция, ЕС и Международния Валутен Фонд МВФ приключиха без резултат. Преговорите в Брюксел се окачествяваха като последна възможност за Гърция да се спаси от икономическия крах. На преговорите, гръцката администрация не прие исканията за снижение на пенсионните заплати и на работните заплати и за увеличаване на данъците. Предложените от гръцка страна икономически реформи не задоволиха очакванията на представителите на ЕС. Срещата продължи само 45 минути. Комисията на ЕС оповести че проблемът с Гърция ще бъде обсъден на насроченото за четвъртък заседание на министрите на финансите на страните от ЕС. Очаква се на тази среща да се обсъди и въпросът за продължаването или не на членството на Гърция в Еврозоната. Ако до края на месец юни Атина не изплати на МВФ дълг от 1 милиард и 600 милиона долара ще изпадне в неустойка. Очаква се провалът на преговорите в Брюксел да се отрази силно негативно на атинската борса.trt Le Temps: Българските митничари рекитират турските шофьори
15 Юни 2015 Берн. Жертвите на този вид корупция на дребно публикуват в интернет видео записи, които разобличават практиките на местните чиновници, докато в същото време София преговаря за влизането на България в Шенгенското пространство, пише швейцарският вестник Le Temps. Денят, в който България ще е част от еврозоната, митничарите и полицаите в страната вероятно ще бъдат с едни гърди пред повечето си сънародници. От няколко години част от тях вече използват европейската валута, за да закръглят заплатата си на гърба на шофьорите. „Беден митничар няма“, казват българите, приемайки тази корупция, която е станала пословична като предопределеност, дори като необходимо зло. Сега обаче турските тираджии и шофьори бият камбаната за тези практики, от които именно те са основните жертви, особено в летния период. „В социалните мрежи има много специализирани страници, които дават съвети за преминаването през България и преди всичко съобщават за случаи на корупция“, казва Вилдан Байрямова – говореща турски език журналистка от Южна България. Лошите практики устояха на многобройните реформи и опитите за реорганизация на полицията и митническата агенция, които през последните години бяха предприети от българските власти, искащи страната да влезе в Шенген. За действителната история на исляма европейците знаят твърде малко. Oбщество
Когато Европа и ислямът се намразиха Между ХІІ-ти и ХVII-ти век в съзнанието на християните Ориентът се утвърждава като лоно на мрака и злото. Този изкривен образ се е запазил почти непокътнат и до днес - въпреки че двете култури всъщност имат общи корени. За действителната история на исляма европейците знаят твърде малко. Милиони хора в Европа дори не са чували, че толкова много технически достижения и придобивки на модерността всъщност са заслуга на мюсюлмански учени отпреди столетия. Тук влизат както важните трудове по медицина, химия, математика и астрономия, така и чисто практически открития, които днес се използват в компютърните технологии или пък при прогнозите на икономическите експерти. След залеза на Античния свят, между ІХ-ти и ХІV-ти век науките отново процъфтяват тъкмо в Близкия Изток и онези части от Европа, които се намират под ислямска власт. Голяма част от античното наследство е преведено първо от гръцки на арабски и едва по-късно - от арабски на латински. Тъкмо благодарение на това западната християнска култура е получила достъп до бисерите на античността. През арабските преводи до Европа достигат например важни астрономически открития на древните, които залягат в трудовете на Коперник и на Леонардо да Винчи. През 632 година, малко след смъртта на Мохамед, арабите са относително примитивен народ, който още не е започнал своята експанзия. Те са бедни и почти нямат литература - ако не се броят Коранът и малко поезия и реторика. 80 години по-късно, когато нахлуват в Испания, тяхното културно равнище все още е същото. Но завладявайки Месопотамия, Сирия и Египет през VІІ-ми и VІІІ-ми век, те получават достъп до големите центрове на духовността в Близкия Изток. Много тамошни просветени хора приемат исляма и така започва един многовековен процес на взаимно оплождане, в който арабите постепенно усвояват градската култура и влизат в досег с постиженията на древните цивилизации като тези на шумерите и египтяните. Центрове на ранната ислямска висока култура по онова време са Багдад, Исфахан, Бухара, Самарканд, Дамаск, Кайро, Фес. Ориент и Оксидент - двете страни на една монета Златни времена Ала голямото влияние на исляма върху развитието на Европа възниква едва след като арабите завладяват Испания. По време на арабското владичество, което обхваща почти целите Пиринеи, наречени тогава Ал-Андалус (оттам идва името на днешна Андалусия) и започва през 711 година, много испанци всъщност не са недоволни. Новите окупатори прогонват страховитите вестготи, еврейското население на Пиринеите също изпитва голямо облекчение, тъй като дотогава Католическата църква го поставя под непрестанен натиск. Чак до 1492 година, когато завършва Реконкистата (дълговековното християнско въстание срещу мюсюлманите) и арабите губят Гранада, последната си провинция на Пиринеите, Испания и Португалия се смятат в Европа за ислямски страни. След като християните завладяват Гранада, от Испания са прокудени почти всички евреи и мюсюлмани, които не искат да приемат християнството. Хиляди завършват на кладите. Част от днешните евреи на Балканския полуостров, включително и в България, са потомци на прокудените тогава от Испания. По време на „мавърското господство” мнозина испанци приемат исляма. Други си остават християни, но спазват нравите, традициите и дори „дрескода” на мюсюлманите. Мъжете се обличат в дълги дрехи, учат арабски, възхищават се от космополитната култура на арабите, често пъти живеят в многоженство. Тогавашната арабска култура по въздействието си много напомня на American Way of Life, американския начин на живот, който през ХХ-ти век толкова силно привлича европейците и целия свят, пише Михаел Людерс в Ди Цайт. Изобщо, в Ал-Андалус по онова време се живее добре - доста по-добре, отколкото на север от Пиринеите. В Кордоба има канализация и улично осветление, 3 000 джамии и 300 парни бани. Заедно със Севиля и Гранада, Кордоба се слави по цял свят със своите университети, където се изучават философия, право, литература, математика, медицина, астрономия, история и география. За всеки богат човек по онова време е въпрос на чест да има богата библиотека. Изкривеният образ на исляма През Х-ти век ислямската култура в Испания достига своя апогей, след което започва бавната й ерозия. Когато „маврите” окончателно са прокудени отвъд Средиземно море, през 1499 кардинал Франсиско Хименез нарежда изгарянето на 80 хиляди арабски книги в Гранада - варварски финал на едно многовековно културно смесване. Изобщо Католическата църква настоява християните съвсем отчетливо да се дистанцират от мюсюлманите. Така през следващите няколко столетия хората на Пиринейския полуостров постепенно привикват с мисълта, че са християни - независимо, че историческата истина е доста по-сложна. А Католическата църква, не само в Испания, обявява исляма за враг номер едно. И на няколко пъти предприема срещу него така наречените Кръстоносни походи. От векове насам Европа и ислямът се гледат под вежди Ислямофобията от онези времена има обаче не само религиозни, а и идеологически корени. Светият престол смята, че е най-добре европейските държави да не се бият помежду си, а да обединят своите енергии срещу „неверниците” на Изток и срещу еретиците в своите граници. В този смисъл Кръстоносните походи са голям успех. Като военно, политическо и икономическо начинание те са глупост, но дават на Западна Европа нова идентичност като враг на исляма. Тъкмо между ХІІ-ти и ХІV-ти век възниква и изкривеният образ на исляма, който се е запазил почти непокътнат и до днес. Той представя мюсюлманите като фанатици, ирационални, склонни към насилие и налагащи своята религия с огън и меч. Този образ на исляма се затвърждава още повече, когато европейците влизат в досег с Османската империя. След като завладяват Константинопол и слагат край на Византийската империя, османлиите настъпват на Запад и дори на два пъти се оказват пред вратите на Виена, която тогава е столица на Свещената римска империя на германския народ - през 1529 и през 1683 година. В съзнанието на християните Ориентът се утвърждава като лоно на мрака и злото. Едва в епохата на Просвещението и Романтизма образът на исляма в очите на европейците започва да се променя. Османската империя отдавна вече не е заплаха, а самата Европа преживява прехода от селски феодализъм към градско и индустриално общество. Гражданството се еманципира от аристокрацията и от клира и преоткрива Ориента - този път като привлекателен, приказен алтернативен свят. Преводите на персийска и арабска поезия вдъхновяват по онова време дори Гьоте, който смята, че поезията обединява Запада и Изтока около едни и същи ценности и около стремежа към красота. В края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век тази идея е много популярна в Европа. Преизмислянето на Ориента Колониализмът обаче възражда старите омрази. Европейците отново започват да гледат отвисоко на исляма, смятайки себе си за по-развита култура. Така е и до днес. Още преди няколко десетилетия американският литературовед Едуард Саид излезе с тезата, че Западът си е присвоил правото да „обяснява” Ориента, най-вече за да може по този начин да укрепи своето световно господство. И наистина, повечето днешни европейски и християнски възгледи за Ориента възникват именно в апогея на колониализма през ХІХ-ти и ХХ-ти век. През 1835 година европейците контролират едва 35 процента от територията на земното кълбо, а в началото на Първата световна война тази цифра вече набъбва до 85%. „Ориентализмът”, тоест преизмислянето на Ориента, се превръща във важен инструмент на колониалистите. След атентатите от 11 септември 2001 година ислямът бе преоткрит като враг номер едно Днес между Ориента и Оксидента цари недоверие. За европейците Ориентът символизира част от собственото им развитие, което е останало в миналото. Те вярват, че са преодолели ирационализма и разрушителността, че са изпреварили мюсюлманските страни в усвояването на една разумна и предсказуема, мирна нагласа - както в частния живот, така и в обществото и между държавите. В арабско-ислямския свят пък Западът се е превърнал в метафора за лицемерие и предателство, в пространство, където непрекъснато се кроят заговори, целящи да унизят мюсюлманите и да ги държат на едно неподобаващо ниско равнище в световната йерархия. Двете култури всъщност имат общи корени, но въпреки това днес се сблъскват като враждуващи близнаци. Всяка от тях открива у другата изтласканото собствено Несъзнателно и реагира със страх, който формира културни стереотипи, коментира Михаел Людерс в Ди Цайт. Западът в почти гротескни мащаби преоткрива исляма като враг след края на Студената война и най-вече след атентатите на 11 септември 2001 година. Действителната причина обаче е по-дълбока. Както се е случвало многократно в световната история, вътрешните кризи пораждат страх от Чуждото. В свят, който все по-бързо се превръща в едно цяло, естествено възникват несигурност и съпротивителни рефлекси. И те обикновено са обърнати към чуждата култура - независимо от това колко тясно е преплетена тя със собствената. Така, както са преплетени Ориентът и Оксидентът. dw Шведският принц Карл Филип се ожени за бивш еротичен модел
Шведският принц Карл Филип днес се ожени за бившия еротичен модел София Хелквист на церемония в параклиса на Кралския дворец, предадоха ДПА и БТА. Сред гостите са кралиците на Белгия, Дания, Холандия и Норвегия, както и родителите на Карл Филип - кралят и кралицата на Швеция. Церемонията се излъчва по телевизията в Швеция и съседните Дания, Финландия и Норвегия. Карл Филип е син на краля на Швеция Карл Шестнайсети Густав и на кралица Силвия. Роден е на 13 май 1979 година. Той е трети по ред в наследяването на трона след сестра си, престолонаследничката принцеса Виктория и нейната дъщеря Естел. Хелквист пък е бивш еротичен модел и риалити звезда. От днес тя ще носи титлата принцеса и ще стане херцогиня на Вермланд. Двойката е заедно от 2010 г. НАБЛЮДАТЕЛ
Сладкопойни шушумиги тровят смисления разговор в политиката Дърдорокрацията е коварна димна завеса. Тя има цел да внуши, че нещо се прави, когато нищо не помръдва ГАЛЯ ГОРАНОВА Галя Горанова Ще познаете дърдорократа по нездравото му влечение към представката евро - еврофондове, евроинтеграция, евроценности и пр. Всичко, що е "евро", люби и тачи. Особено милее за Шенген. Оперативните програми са му като "петилетката за три". Дърдорокрацията е злокачествена последица от медиакрацията, управлението през телевизора. Упражнява се основно чрез драматично дрънкане на празни приказки в праймтайма. Явлението не е български патент. Брюкселският новговор наложи пустословието като европейска матрица. Дървеният, безсубектен език от времето на соца заживя нов живот, леко освежен стилистично. И ако тогава "се взимаха решения" и "се забелязваха качествени изменения във всички сфери на живота", то днес европейската общност "изразява безпокойство" (сякаш това променя нещо), "постига устойчиво развитие", споделя "европейски ценности". Да виждате качествена разлика? Все същата куха реторика, симптом за крайно лицемерие и пълно отчуждаване на елита от насъщните нужди на управляваните. Впрочем някои думи прескочиха епохата: комисар, тройка и т.н. У нас новото време нарои голям брой сладкопойни шушумиги, които с времето от само себе си установиха дърдорокрацията като форма на управление. Като се почне от седесарския вития Филип Димитров, мине се през словесните кречетала Надежда Михайлова и Сергей Станишев, та се стигне до Лютви Местан, заслужил си прозвището Людовик заради високопарната си салонна реч. Класацията ще е непълна и без образцовата отговорничка за възторга Кристалина Георгиева. Към днешна дата изкуството да се дърдорят празни, но за сметка на това протяжни приказки, е достигнало своето съвършенство. Достатъчно е човек да се вслуша за 15 минути в кое да е изказване на вицепремиерката Меглена Кунева, за да се увери в това. От половин година госпожата бори словесно корупцията от малкия екран, сформирова и разформирова спецзвена и органи, ушите ни проглуши с някакъв румънски опит, от който така и не опитахме, а накрая като се огледа човек - нищо не е мръднало. Само въздухът свисти от силната струя на дърдоренето. Тръгне ли въпросната госпожа да ни излага своето мировъзрение за членството в Шенген, може да успи и галопиращ кон. Последно се зарече да не остави камък необърнат, докато не влезем в Шенген, сякаш от това ще цъфнем и вържем. Впрочем Кунева е баш майсторът на патетичната скука. В свои приоритети е извела все теми, които слабо интересуват някого, като председателството на Европейския съвет през 2018 г. например. Само Росен Плевнелиев може да й оспори първенството в дърдорократската йерархия. Няма слово, реч, обръщение или изявление, което той да не превърне в карикатура със силата на неовладяемия си комичен заряд. Даже парадният поздрав "Здравейте, войници" в неговите уста звучи като пародия. И той като Кунева счита за свой неизменен дълг да подчертава евроатлантическата си вярност при всяко кихане Еврокихавици! Готов е избирателно да пренапише учебниците по история в името на "европейските ценности". Комплексът му за политическа малоценност го тласка неудържимо към по-голяма преданост, отколкото се изисква. И от това се раждат големи нелепости. Като например ежегодните му речи по случай 3 март, от които човек остава с впечатление, че на тая дата честваме членството си в ЕС и НАТО. Бившият строителен предприемач се опитва да компенсира политическата си несъстоятелност с комсомолски плам и дръзновение, характерни за времената, когато дружбата ни със Съветски съюз бе като "слънцето и въздуха за всяко живо същество". Заменете "Съветския съюз" с ЕС и НАТО, добавете едно "България като достоен член на евроатлантическото семейство" и няколко щипки "европейска солидарност" по линия на еврофондовете и ето ви една универсална реч на Плевнелиев, независимо от конкретния повод. Президентите у нас по принцип работят лаладжии в опит да компенсират липсата на правомощия с излишък от високопарност, но в момента сме свидетели на рядко бездарие. Особено напоследък, откакто на държавния глава му се наложи да нагази в мътните води на геополитиката. Престараването му ражда култови фрази като: "Денят на Европа" е триумф на победата на човешкия разум!" или пък тази: "Милиони български граждани вече усещат европейската солидарност, но това е само началото на достойния път на България в Европейския съюз. Ще го извървим заедно с вас, защото си даваме сметка, че българите, които добре познават своята история, които по труден начин научиха своите исторически уроци, постигнаха нещо стратегически важно и едно въжделение и мечта от революционерите и будителите, от Апостола на свободата до днес, а именно да бъдем част от обединена Европа". Срещат и прозрения от сорта: "Светът е наистина глобален и по-взаимосвързан от всякога". И като сме отворили дума за лапацала, няма как да отминем виртуоза на уличния лаф - премиера Бойко Борисов Човек, който по правило не казва нищо съдържателно, но всички го слушат в захлас, развеселени. Както казва специалистът по психоанализа д-р Николай Михайлов, "успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настроението на суверена". Бас ловя, че ако утре бъде подменен с неговия артистичен аватар Ненчо Балабанов, никой няма да почувства разликата. Защото отдавна не е важно какво ни говорят, а как. Да запомнихте някое генерално послание от последното му интервю по Нова тв? Имам предвид нещо за хората, а не за въображаемите му кралимарковски подвизи по всички фронтове на държавата, в т.ч. и по родните тенискортове. Смисленият дебат, от който се нуждае обществото, отдавна е невъзможен поради подменения от българските политици речник. Дърдорокрацията е коварна димна завеса. Тя има цел да внуши, че нещо се прави, когато нищо не помръдва. Въвежда в заблуждение, че енергията на думите може да се преобрази в кинетична, че декларираните намерения съвпадат с истинските. Иначе казано, дърдорокрацията е лъжа в името на политическото оцеляване. Малко като обещанието на "екзорсист" Гелеменов, че може да прогони от вътрешното Аз на политиците онези сили, които ги притесняват и им пречат да работят правилно. Надценява се. СНИМКА: АРХИВПрезидентите у нас са "дърдорократи" по дефиниция, които се опитват да компенсират липсата на правомощия с излишък от високопарност. Но настоящият е недостижим в кухите си речи. Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВТръгне ли вицепремиерът Кунева да ни излага своето мировъзрение за членството в Шенген, може да успи и галопиращ кон. Последно се зарече да не остави камък необърнат, докато не влезем в Шенген http://www.segabg.com/article.php?id=755875 Швейцарски вестник: Българските митничари рекитират турските шофьори
15.06.2015 Жертвите на този вид корупция на дребно публикуват в интернет видео записи, които разобличават практиките на местните чиновници, докато в същото време София преговаря за влизането на България в Шенгенското пространство, пише швейцарският вестник Le Temps, цитиран от "Фокус". Денят, в който България ще е част от еврозоната, митничарите и полицаите в страната вероятно ще бъдат с едни гърди пред повечето си сънародници. От няколко години част от тях вече използват европейската валута, за да закръглят заплатата си на гърба на шофьорите. „Беден митничар няма“, казват българите, приемайки тази корупция, която е станала пословична като предопределеност, дори като необходимо зло. Сега обаче турските тираджии и шофьори бият камбаната за тези практики, от които именно те са основните жертви, особено в летния период. „В социалните мрежи има много специализирани страници, които дават съвети за преминаването през България и преди всичко съобщават за случаи на корупция“, казва Вилдан Байрямова – говореща турски език журналистка от Южна България. Лошите практики устояха на многобройните реформи и опитите за реорганизация на полицията и митническата агенция, които през последните години бяха предприети от българските власти, искащи страната да влезе в Шенген. Проф. Ганчев: Моделът КОЙ няма да бъде разбит, мафията отвсякъде ни стиска
13/06/15 проф. Петко Ганчев Лакеи като Стоян Ганев и Коста Цонев сринаха имиджа на Царя Най-големият грях на Симеон Сакскобургготски беше неговата нерешителност, демагозите от НДСВ искат пак да го използват Правителството на Борисов може да изкара и пълен мандат, ако не направи голям гаф, казва пред Faktor.bg философът Проф. Петко Ганчев е доктор на философските и на политологичните науки. Работи основно в областта на философията на историята, философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Автор е на повече от 30 монографии, а така също и над 500 научни и научно-популярни труда. Народен представител в 39-то Народно събрание на Република България. От 25 април 2005 г. до 31 май 2009 г. Извънреден и Пълномощен посланик на Република България в Република Беларус. Интервю на Мая Стоянова - Проф. Ганчев, от известно време бивши членове на НДСВ заговориха за връщането на партията и Царя в политиката, имат ли шанс това да се случи? - Когато царят се появи реално в българската политика, а не само виртуално, ме покани да стана депутат. Тогава аз изказах мнението, че той е историческа личност и има право да бъде в политиката. Изразих и надеждата, че като човек, който е поставен по силата на съдбата в центъра на обществото – като цар, тоест, като обединител, а не като разединител, ще успее да преодолее острата конфронтация, която наблюдавахме между сини и червени, между дясното и лявото, поне в техните тогавашни форми. Аз приех с желание да участвам в този процес, макар че не познавах Симеон Сакскобургготски лично, а само виртуално. Тогава го виждах не само като загадъчния лидер, а и като един аристократ, който в някои моменти за мен беше по-голям патриот от други хора, с българска кръв, които се афишираха като патриоти. Той преживяваше, съпоставяше нашите възможности, които трябва да реализираме, а не да се влачим на опашката на европейските народи. Но за мене беше повече от ясно, че нямаше необходимата подкрепа на хората около него. Царят беше употребен, защото тези хора го използваха единствено за своите интереси. Пред мен той споделяше това за покойния Стоян Ганев, който кадруваше, а не решаваше проблемите. Те бяха силни, заради служебно-административните постове, които бяха заели и решаваха свои проблеми по доста безогледен начин - с лакейски демонстрации, че много го обичат, че са готови на всичко за него. Един покоен артист - Коста Цонев, на едно заседание прекали с клетвите си, че бил готов да умре за царя. Тогава изявленията му накараха Симеон да се почувства доста неудобно и да излезе от това заседание. Аз наблюдавах късогледството на повечето хора около него и грубите им лични интереси, които доведоха до срива в партията и авторитета на царя. А когато говорех за необходимостта от интегриране и синтезиране на опита на Европа - и от ляво, и от дясно, което може да помогне на България да излезе от това състояние на изостаналост и стагнация, болшинството от царистите не го приеха. Повече от тях, като Даниел Вълчев, Пламен Панайотови и хора от тяхното обкръжение, продължаваха да тълкуват нещата крайно дясно – неолибералистки или пък с уклон към левите и комунистически виждания, поддържайки някакви архаични представи за обществото и държавата. Тези хора продължиха да робуват на личните си амбиции и представи. След оттеглянето на царя нямаше обединяващата идеология, която беше събрала хората в НДСВ, нямаше онези ценности и принципи, които да ги водят заедно в решаването на националните интереси. Тава съвсем естествено и логично доведе и до разпада на НДСВ, независимо, че то формално продължи да съществува като партия. - Очевидно Сакскобургготски не е можел да се противопостави на службогонците около себе си, това ли е причината за негативния привкус от управлението на му, днес много хора го припознават като измамник? - В последните месеци, преди да замина като посланик в Беларус, а и малко след това аз продължих да лансирам идеите си пред Симеон, че НДСВ трябва да бъде автентична политическа формация, която да обедини енергията на народа, а не да го противопоставя на псевдолеви, псевдодесни, псевдопатриоти и всякакви други измислени политици. Той прие тогава документът, който бях подготвил и аз лично се ангажирах да помагам, ако се пристъпи към реализирането на тези идеи. Те срещнаха подкрепа и от страна на тогавашния президент Георги Първанов. Но нищо не направиха – нито президентът, нито царят. Този документ дори не стигна до пленарна зала в парламента. По-късно Симеон ми сподели, че нещата стават бавно, защото хората около него не правят нищо. Така в публичното пространство се формира един неверен образ за този човек, който едва ли не е дошъл в България единствено, за да си върне бащините имоти. Защото, нека ви припомня, че всички царски имоти още по времето на Иван Костов бяха реституирани и поставени под неговите права. Вероятно тук, по отношение на имотите, своята роля си бяха оказали неговите синове, особено принц Кирил, който не беше воден от патриотични чувства да помага на България. Той имаше единствено чисто финансовите интереси и т.н. Така че това е една ситуация, в която царят, който за мен беше един действителен български патриот, макар и без капчица българска кръв, нямаше възможността да прави това, което искаше да прави. Мисля, че лоша услуга му изигра и неговият характер – дълго да мисли и трудно да взема решения. И въпреки, че го обвиняват в някакви грехове, може би най-големият е, че беше нерешителен – да стопира негативните тенденции, да взема бързи решения, да бъде категоричен в позицията си. - При този негативен имидж след управлението на НДСВ, кой има интерес от реанимирането му? - За мен не реанимирането на царя е съществения момент в този случай. А фактът, че това се прави от хора, които се опитват да използват името му. Начинът, по който го правят, е всъщност желание за реабилитирането на тази личност и по достойнство включването й в политическия живот на България, а опит да бъде използван неговия международен авторитет, но в личен интерес. Ще кажа нещо, което няма да се хареса на повечето от тях – те искат своето реанимиране чрез Симеон. И всичко, което сега правят, е една демагогия, защото те просто искат да използват неговия авторитет, за да се върнат на политическата сцена, в реалната политика, защото така или иначе, те отдавна са изтласкани в периферията и нямат никаква политическа тежест. - Анализатори твърдят, че НДСВ е създаден като руски проект, с идеята да върне България в орбитата на Кремъл и влиянието на Москва? - Категорично не споделям тази теза, нямам нито информация, нито такова чувство или съмнение. Царят беше човек със свой поглед към световната история, той беше широко скроен човек. Смяташе, че трябва да развиваме нашите отношения във всички направления. Когато вече бях предложен за посланик от президента през 2002 година, той ме извика една година по-късно – през 2003, за да говорим по този въпрос. И тогава сподели вижданията си как да градим отношенията с останалите страни. Тогава той ми каза: „Да, Вашингтон е супер сила и трябва да вървим с нея, нямаме друг избор, нямаме други възможности. Брюксел е център на нова социална и икономическа общност, ние сме европейска държава и трябва да се включим активно в тази система. Но нашата история, историческата ни съдба до голяма степен е свързана с Русия и аз се радвам, че вие заминавате като посланик там и ще укрепвате тези отношения. Ние трябва да развиваме отношенията във всички посоки, където България може да намери опора, да намери приятели и да може да се реализира пълноценно“. Това беше един от важните моменти в стила на управление на Симеон Сакскобургготски. За съжаление, този подход много липсва на нашите политици. Когато дойдат на власт и почнат да правят някаква политика – те постоянно се ослушват в някаква посока. Провеждат някаква политика, но не и тази, която е в интерес на България, а именно - политиката на суверена държава, която с достойнство отстоява своето място и роля в този съвременен свят, без да пренебрегва своите ангажименти към съюзниците си и останалите партньорски структури. - Бившите царисти имат намерение да създадат институция "Българска корона", чрез която царят да упражнява специфични политически и дипломатически функции. Доколко е резонно съществуването й в държава, с републиканско управление? - Аз мисля, че ситуация около създаването на подобна институция е много неопределена. Според мен тук има един съществен момент, а именно – да бъде включена тази личност в действията на нашите правителства, независимо от коя партия е, или от каква коалиция се съставляват, и аз съм категорично „за“ това да се случи. Да бъде използван авторитетът на Симеон Сакскобургготски, защото съм видял с очите си, как след една изключително съдържателна реч в ООН, се бяха наредили на опашка около 50 човека, сред които бяха и Герхард Шрьодер, и Тони Блеър, и голяма част от европейските лидери, за да го поздравят. Такова нещо не е правено спрямо никой друг български политик. Лично скандалният Берлускони е изразил респекта си към царя на една среща на централноевропейските държави в Загреб. Когато започва речта си полският президент Александър Квашневски, той видял Симеон да си слага слушалките, за да слуша превода от полски. Тогава Берлускони възкликнал: Хванах ли ви, че не знаете един европейски език…А царят свободно владее шест европейски езика, включително и арабски, макар и не чак толкова свободно. Тоест, той беше сред европейските лидери, които се ценяха, това трябва да се знае от българското общество. И да припомня още нещо – царят имаше решаваща роля за приемането ни в ЕС. Когато аз вече се готвех да замина като посланик през 2003, той ми сподели, че цяла седмица пътува и е в постоянен контакт с Жак Ширак, Герхард Шрьодер, Тони Блеър, Берлускони, за да ги убеди да включат България и Румъния в пътната карта на Европа. Такъв дневен ред на ЕС нямаше. Истината е, че страната ни не беше готова. Той, с авторитета си ги принуждава те да включат въпроса за България и Румъния и така се стига до 25 април, когато ЕС взема решение за приемането ни в Евросъюза през 2007 година. - Съзирате ли зад този проект намерение Симеон да бъде лансират за президент, а в по-дългосрочен план – да бъде направен опит за възраждане на монархическата институция? - Като изхождам от това, че познавам Симеон като личност и характер, и от моят най-общ поглед върху нещата, определено смятам, че той няма амбиции да става президент. Причината е проста - той не веднъж е заявявал, че се оттегли от партията НСДВ, защото да си лидер изисква огромна енергия, иска мобилизация на силите, а той вече е възрастен. Второ, той няма това, което виждаме в сегашните ни политици, особено в сегашния премиер – хъсът за работа, настървеността за власт. Той е възпитан и си остава един аристократ на духа, който може да бъде използван много добре за интересите на България от тези, които управляват. Що се отнася до възраждането на монархическата институция, ще се върна малко назад във времето. Имал съм възможност да разговарям с последните представители на Хабсбургите - Ото фон Хабсбург и президента на Малтийския орден, във времето, когато бях посланик в Беларус. Тогава той ме попита защо Симеон не е предприел стъпки да възстанови монархията, а България да стане конституционна монархия. И тогава им казах – защото е нерешителен. Царят не можа да използва ситуацията през 2001 година, а това можеше да бъде едно добро решение за България. От страх, че може да стане президент, Костов и Стоянов направиха всичко възможно да не допуснат Симеон Сакскобургготски до президентските избори. Не му позволиха тази стъпка разбира се и тогавашните политици, в това число и хората от неговото най-близко обкръжение, които не го подкрепяха, не бяха активни и достатъчно решителни това да се случи. - Съвсем скоро БПЦ обяви, че ще споменава Симеон като „Цар“ в богослуженията си и това среща несъгласие в обществото, какъв е вашият коментар? - Според мен в обществото няма несъгласие, а по-скоро има реакция на определена група от хора, заети с политиката, идентифициращите се с дясното, с републиканското и реформаторското. Те обаче не са автентични представители на дясната консервативна идея, нито пък са от ранга на хора, които трябва да съдят за тези неща. Съдейки от политическите позиции, които заемат, както се казва, тези хора се страхуват от сянката си. Защото става дума за различни неща. Първо, Симеон е въздигнат в ранга на „цар“ още през август 1943 година, веднага след смъртта на баща си Борис Трети. Въпреки, че има регенти, той е обявен от и църквата, и от регентския съвет за „цар“. Безспорен е фактът, че когато умира Борис Трети, по време на поклонението, продължило няколко дни в храма „Александър Невски“, минават около 1.5 души, които идват от всички краища на България, за да се поклонят на царя и плачат. Когато през 1944 година умира Георги Димитров, те пак отиват на поклонение и плачат. Тук става дума за два полярни образа, за две полярни политически фигури. Така че народът ни емоционално реагира и не всякога рационално преценява значението на една или друга личност. Той просто състрадателно участва в събитията, без да ги премисля, без да прави изводи и оценки. Така, че когато през септември 1946 г. става референдумът, под въздействието на една нова еуфория, българските граждани гласуват за отмяна на монархията и установяване на република. Според мен това е по-скоро емоционален избор, отколкото дълбоко премислен акт. След референдума 1946 царското семейство е екстрадирано. Но след като Симеон заминава с майка си и сестра си, никой, дори и църквата, не е направила съответната процедура, за отнемане на званието му „цар“. Така, че Симеон Сакскобургготски е избран за цар и по наследство, и по силата на църковното тайнство „миропомазание“, и по процедурите на държавата. А това, че църквата ще го споменава по време на богослуженията не променя нещата в държавата. - Днес ни управлява необичайна коалиция, какъв е хоризонтът на този кабинет, има ли шанс да изкара пълен мандат? - Мисля, че ако не предприеме конкретни стъпки за облекчаване на ситуацията в страната и напрежението в обществото, хоризонтът може да се окаже много кратък. Аз обаче се надявам, че реформите, които започнаха и последните промени, които се случиха и в МВР, независимо от големите резерви към г-жа Румяна Бъчварова, могат да доведат до успокояване и стабилизиране на ситуацията. Ние виждаме, че независимо от лутанията на премиера и крайните му изявления, Борисов се вслушва в онова, което му казва народът. Така че, ако не се направи някакъв много голям гаф, който да изкара на улицата, както през февруари 2013 година няколко десетки хиляди граждани, мисля, че нещата постепенно ще се успокояват и правителството ще изкара пълния си мандат. - Но обществото очаква много повече от управляващите, гражданите искат да бъде разбит модела КОЙ, може ли това реално да се случи? - Аз мисля, че този въпрос ще остане висящ, защото няма решимостта в политическите сили да разбият модела КОЙ. Той ще продължава да тегне по един или друг начин в различни ситуации. Именно това е болезненото за голямата част от народа. Не всякога решенията, които се приемат, са достатъчно прозрачни и обосновани, много често се играе ва банк, рисково. Такъв е примерът с дълга – от дебатите стана ясно, че той можеше да бъде с по-малък обем – не 16 млрд., а 12 млрд. които както се оказа са достатъчни, за да бъдат покрити всички плащания – стари задължения, дефицити и т.н. Той беше приет с идеята да осигури някакво спокойствие и комфортност на кабинета. Но ако се върнем в годините назад, когато бях в парламента, си спомням следната ситуация – срещам Пламен Панайотов, сега професор Пламен Панайотов и го питам: –„ Как сте, изглеждате доста разтревожен?“ А той ми казва: „Професоре, мафията от всякъде ни стяга примката и просто едва се диша…“ Аз продължавам да си мисля, че в българския ъндърграунд има още доста сили, които продължават да оказват влияние и да дърпат конците, за съжаление. Боя се, че въпреки заявената решимост на кабинета, разбиването на модела КОЙ няма да се случи. Това означава много радикални действия, а аз не виждам хора с необходимата решимост и твърдост, за да направят това. |
AuthorBg Times Archives
August 2015
Categories
All
|