Волен даде клетва: Стана ли премиер, вдигам стандарта на живот на българина
Цветанов: „Костинбродски бюлетини” е най-голямата манипулация в новата ни история
17.09.2014 Заместник-председателят на ГЕРБ и председател на Националния предизборен щаб Цветан Цветанов посети църквата „Успение Богородично“ в Широка лъка, община Смолян. Той присъства на службата, посветена на светите мъченици София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Запали свещичка и се помоли за здраве и успех на всички българи, съобщи пресцентърът на ГЕРБ. На среща с жителите на селото областният координатор на ГЕРБ Николай Мелемов, който е и кмет на Смолян, представи кандидат-депутатската листа с водач д-р Даниела Дариткова. Цветан Цветанов призова всички хора да гласуват, защото само с висока изборна активност ще се противодейства на порочната практика купуване на гласове. „Тези, които купуват гласове, имат интерес колкото се може по-малко хора да отидат до урните. И когато избирателната активност е под 50%, означава, че купените гласове са решаващи за бъдещото управление на страната. Това е удар по онези български граждани, които искат демокрацията да е водеща. Този порок в момента е най-сериозният проблем пред демократичните устои на България“, изтъкна Цветанов. Затова той подчерта, че представителите на ГЕРБ при срещите си навсякъде призовават първо хората да гласуват, а на второ място е за коя политическа формация ще дадат вота си. Заместник-председателят на ГЕРБ припомни случилото се преди парламентарните избори през 2013 г., когато нямаше сблъсък на идеи, програми и визия за управление, а само атака с компромати. „На 11 май 2013 г. се реализира най-голямата манипулация в новата ни история с аферата „Костинбродски бюлетини“. Всички след изборите на 12 май разбраха, че това е много добре режисиран сценарий, но той постигна целта си - доведе до отказа на 5 до 8% от хората да гласуват. А те бяха достатъчни за втори мандат на ГЕРБ“, посочи Цветан Цветанов. Той подчерта, че втори управленски мандат беше важен за ГЕРБ, защото България беше в края на финансовия програмен период и трябваше да бъде подготвена за новия, който стартира от началото на 2014 г. и ще продължи до 2020 г. През тези 6 г. страната ни трябва да усвои около 30 млрд. лева. По думите му „големият експертен капацитет“ на правителството на Пламен Орешарски не можа да подготви страната за споразумението с Европейската комисия. Споразумението бе подписано от служебния кабинет, но заради безпрецедентното забавяне страната ни ще изгуби близо две от шестте години, в които няма да се възползва от европейската солидарност. „Ние се стремим да създадем среда, която да доведе до развитие на земеделието, инфраструктурата, туризма“, посочи Цветанов пред жителите на Широка лъка. Според него единственият начин да си върнем българите, които напуснаха страната, е да създадем възможности за тяхната лична и професионална реализация. Той посочи, че за жителите на Смолянска област най-добрата бюлетина е №9 с централен нападател д-р Дариткова. В края на срещата си Цветанов обяви, че партия ГЕРБ ще дари 10 000 лева за ремонт на покривите на двете църкви „Успение Богородично“ и „Свети Никола“. А от кмета на селото Васил Седянков получи за подарък осветена в Атонския манастир икона. РЗС: Цензурата се разпада, карат се за пари и за измамите на пловдивския шмекер
17.09.2014 825 9 До десет дни поне десет кандидат-депутати на ББЦ ще напуснат политическата пирамида на Бареков. Нормалните хора в ББЦ вече разбраха, че там всичко е ненормално, рисково и комерсиално. Това съобщи пресцентърът на РЗС. Очакваме най-ключовите организатори и кандидат-депутати от Плевен, Монтана, Ловеч, Бургас, Кюстендил, Шумен, Благоевград и Пловдив демонстративно да напуснат ББЦ и да кажат истината за схемите свързани с купуването на гласове. Призоваваме активистите на ББЦ, които са заплашвани и бити от мутрите на Бареков през последните дни, да проговорят. РЗС ще им осигури безплатна адвокатска защита и по надлежния ред ще информира министъра на вътрешните работи. Обръщаме се и към всички, на които не са им изплатени хонорарите за последните три месеца, в това число и на служители в централата на ББЦ, на които не са им внасяни здравни и социални осигуровки, да излязат и да кажат цялата истина за лъжите и измамите на пловдивския шмекер. Истината е, че Цензурата се разпада, защото се карат за пари. Част от координаторите по време на кампанията за евровота получиха по 20 000 безотчетни пари, а сега ги карат да работят за слава. Ясно е, че ако тези координатори не получат обещаните пари, не само ще напуснат, но с пълна сила ще работят срещу коалицията на Бареков в оставащите дни до 5 октомври. Нашата прогноза е, че Бареков ще се срине като Ковачки през 2009 и сега заедно ще отидат в политическото бунище. Чужденци споделят, че София не е атрактивен град... Абсолютно няма с какво да смаем света: нито с храмовете си – някои от които прекрасни (но не уникални), някои от които - много стари (но такива има навсякъде), други – нищо особено. Изключение са 10-15 места, които, ако ги изредя, ще ви се сторят напълно странни и няма да съвпаднат с това, което вие мислите, че е атрактивно. Колкото и тъжно да звучи, ние нямаме нещо, което е създадено от човешка ръка по тези земи, освен някакви артефакти на траките, с което да изненадаме света. Нищо кой знае какво не сме създали. Това е истината. В пет италиански градчета или селца има повече концентрация на култура и архитектурни паметници, отколкото всичките пластове в България. Разбира се, по тези земи са се случвали интересни събития и все пак има красиви неща, но, съизмерени със западната европейска култура, не са нещо атрактивно. Освен хубавата ни природа, не се сещам за нещо друго. Но и малкото, което имаме, можеше да бъде добре съхранявано, добре поддържано, а това за съжаление не се прави. Напротив, много малко архитектурни паметници у нас се поддържат. Голям процент се оставят на пълно разрушение, донякъде и умишлено.
17 Септември, 2014 Забързани в напрегнатото ежедневие и вглъбени в безкрайните проблеми, сигурно трудно може да отговорите на въпроса как бихте променили улицата, по която минавате всеки ден, за да отидете на работа. Някои ще кажат: „По-добре ме попитайте колко пъти съм се спънал по тротоара, докато отида някъде, и какъв е броят на изпочупените плочки”. Накъдето и да погледнете, ще видите една столица, която старее по-бързо, отколкото расте. Кои са причините за това и когато повдигнем глава, дали няма да е прекалено късно за спасение? За читателите на Факти.бг точно в Деня на София потърсихме отговорите от художника Чавдар Гюзелев. Той е известен сценограф и илюстратор, носител е на награда „Икар“ за визуалното решение на спектакъла на Теди Москов „Сирано дьо Бержерак“ в Народния театър, а в момента, отново с режисьора на „Улицата“, работи над една прясно преведена и за пръв път поставяща се у нас пиеса на Луиджи Пирандело - „Както ме поискаш“ (Come tu mi vuoi). Това обаче не му пречи да има поглед и върху случващото се извън храма на Мелпомена: от 12-13 години с камерата си той прави нещо като „фотографски портрет“ на София и „находките“ му и коментарите към тях често будят дискусии в интернет пространството. Г-н Гюзелев, защо художник като вас, притежаващ шанса да се приюти в прекрасния свят на театъра и книгите, не се гнуси да се зарови и в парадоксите на градската среда? Като че ли напоследък станах по-популярен с моите фотографии и градска активност, която демонстрирам в социалните мрежи, отколкото с работата си в театъра. „Ровенето“ датира доста отдавна, а чрез Фейсбук и интервютата стана публично. Интересът ми към „задните дворове“ и на пръв поглед грозните неща, в които аз намирам някаква красота, тръгна от една страна от чисто естетическа необходимост и нуждата от рационално приложение, което тези фотографии трябваше да придобият. А от друга страна - като сигнализация, която да пробуди онези, от които зависи промяната в нашия град. От 5-6 години социалните мрежи позволяват това да се случи, но хората, от които зависи то да бъде премахнато или поправено, трудно се задвижват или почти никога не го правят. До какви открития стигате напоследък, правейки така наречения „фотографски портрет на София“? През тези фотографии се очертава моят поглед върху града ни, който безспорно се променя - в много случаи не за добро. Доста от нещата, които съм фотографирал, вече не съществуват в този си вид. „Обектите“ на моите снимки аз виждам като някаква художествена композиция или иронична съвременна инсталация, не толкова като социален недъг. Не можем да отвърнем очи от тази документалност – забавно-смешна, красива или абсурдна, която освен всичко друго ни заобикаля навсякъде. Някой може да сметне това за чаровно, интересено или характерено за нашия град и цялата ни страна. Истината обаче е, че тези неща се раждат от нашата немарливост... Какво говори вашият обектив за града ни и за онези, които го обитават и стопанисват? Като обикновен гражданин, който има по-изострена чувствителност за визуалните проблеми на града ни, това ме вълнува. Имам и тренинга да забелязвам тия неща и виждам не особено красив резултат: София има прекрасни дадености. Имаше (някои неща са в минало свършено) възможност да се развие като един странен, еклектичен, полуверпейски-полуориенталски град със своите чаровни местенца, но така нареченият преход отне възможността за това заради прекомерна алчност, тежка некадърност и абсолютно невслушване в гласа на част от гражданското общество, която алармира, критикува, бори се... Тук не става дума за нещо користно: нямам никакви политически цели и амбиции, не съм от някаква организация или партия и съм бил равностоен критикар и на предишните управления. Удивлявам се на абсолютната глухота и страшната упоритост, с която се налагат едни и същи безобразия. Има неща, които ме изумяват с мърлявостта си и с абсолютната си некомпетентност и се питам къде е проблемът: чак толкова много недостатъци е трудно да намериш на едно място... За кои обекти най много съжалявате, че са съсипани? Най-важното нещо е архитектурният облик на града ни, който загуби очарованието си с безумното ново строителство, най-вече през 90-те - абсолютно неконтролирано и поддържано от корупционни апетити. Резултатът е фрапиращо отвратителен. И друг път съм го казвал: по-грозна „архитектура“ в кавички не съм виждал никъде. И тя за съжаление запуши, потуши и попречи на това малко, което имахме като сърцевина, като даденост от 20-те и 30-те (до 1945 година) на миналия век, което е направено тук стойностно и донякъде по европейски. Имате предвид архитектурата като цяло или сградите като отделен елемент? Като цяло. Има изключения, но те са страшно малко сред модерните образци. Може причината да се търси в инвеститора. Но най-вече в общината, която позволява чрез закони, наредби и други комбинации това да се случи – абсолютна липса на контрол. И не на последно място, явно нивото и качеството на отгледаните по социалистическо време кадри, които са взели дипломи и се изживяват като архитекти. Резултатът обаче е плачевен. От урбанистична и цялостна гледна точка върху града като материя, всичко е страшно хаотично. За съжаление, в много отношения - непоправимо. През последните две-три години се поемат много големи инициативи, които сами по себе си са похвални. Намеренията сами по себе си също са прекрасни. Въпросът е как ги осъществяваме. В това „как” има страшно много видими с просто око недъзи – като се започне от липсата на конкурси или тяхното лошо формиране и се стигне до резултатите и редица други проблеми. Веднага мога да посоча: бул. „Витоша”, площад „Патриарх Евтимий” (по-известен като "Попа" - б.ред.), Докторската градина в много отношения са с плачевни резултати. На ул. „6 септември” например мога да посоча поне 15-20 ужасни грешки и то в току що ремонтираните тротоари. Това е много похвална дейност, която най-накрая започна да се реализира и се радваме, като че ли е станало някакво чудо. Вярно е, че живяхме повече от 10 години с коли по тротоарите и си чупехме краката. Но как го правим? Слагаме плочките, няма един-два месеца и те започват да се разкопават за кабели. Слагат се колчета, които само след някакви дни са изпочупени. Сама по себе си инициативата е чудесна, но в крайна сметка е важен резултатът. Ние като че ли в ХХI век не може да се справим с най-елементарни проблеми, като това да се сложат едни настилки в неголемия ни по обем център. Бяхте един от най-големите критици на новия облик на бул. „Витоша” с фонтана. Какви са основните ви забележки? Фонтанчето - тази подутина, е най-малкият проблем на бул. „Витоша”. Той е една „пъпка“, която много лесно може да се изстиска и – толкова. Лошото е, че останалата част от архитектурно-дизайнерския проект е фрапиращо лошо изпълнена и като визия, и като материали. Същото се отнася и за площад „Патриарх Евтимий”, и за Докторската градина. Площад „Славейков”? Той още не е докоснат. Той е една тежка язва с отвратителния фонтан, който стои, с разбитите пейки. В началото на 90-те, когато започваше преходът и когато политически не знаехме накъде ще завием, когато се говореше за проблеми, свързани с градската тъкан, всички казваха, че има къде-къде по-важни проблеми – икономически, политически. „Сега да говорим за тротоарите!?”. А всъщност там беше и грешката. Ако още тогава бяхме започнали да говорим за дребните работи, за детайлите и да разберем колко те са важни, може би щяхме много неща да предотвратим. Избягваме разговора за тях и избягваме да се вглеждаме в тях. По отношение на сградите в центъра на София, които започнаха преди 5-6 години да се боядисват, а не да се ремонтират, каква концепция трябваше да се приложи, за да не бъдат така разнопосочни? Как може да се реши този проблем? Вместо да направим нещо по-хубаво, ние го правим по-грозно. И това е вярно. Такъв въпрос в цивилизована европейска държава е немислимо да бъде зададен, защото проблемът е решен преди векове. Най-важното е, че има закони, нормативи как да изглеждат фасадите, които принадлежат на всички нас. Те не са на собствениците зад фасадите, както тук грешно се смята. Общинарите позволяват това да се случи поради една проста причина – защото ако решат да забранят безогледното дупчене на климатици, антени и какво ли не, както си пожелаят собствениците, означава да приложат една антипопулистка мярка, която след това вероятно ще им коства избирателни гласове. Ние безкрайно много сме свикнали с кабелите, антените, климатиците. На нас ни се струва най-нормалното нещо да си купим климатик и да пробием дупката за кабела където ни падне. Много често ще видите не само в София, но и във Варна, Пловдив и по-малките градове, че кабелите за климатиците преминават през орнаменти, фасади, от тях капе вода. Чужденци споделят, че София не е атрактивен град... Абсолютно няма с какво да смаем света: нито с храмовете си – някои от които прекрасни (но не уникални), някои от които - много стари (но такива има навсякъде), други – нищо особено. Изключение са 10-15 места, които, ако ги изредя, ще ви се сторят напълно странни и няма да съвпаднат с това, което вие мислите, че е атрактивно. Колкото и тъжно да звучи, ние нямаме нещо, което е създадено от човешка ръка по тези земи, освен някакви артефакти на траките, с което да изненадаме света. Нищо кой знае какво не сме създали. Това е истината. В пет италиански градчета или селца има повече концентрация на култура и архитектурни паметници, отколкото всичките пластове в България. Разбира се, по тези земи са се случвали интересни събития и все пак има красиви неща, но, съизмерени със западната европейска култура, не са нещо атрактивно. Освен хубавата ни природа, не се сещам за нещо друго. Но и малкото, което имаме, можеше да бъде добре съхранявано, добре поддържано, а това за съжаление не се прави. Напротив, много малко архитектурни паметници у нас се поддържат. Голям процент се оставят на пълно разрушение, донякъде и умишлено. Архитекти от странство често твърдят, че тук не си личат отделните архитектурни пластове, че няма над какво да се надгражда, че е абсолютна бъркотия. Вярно ли е? Да, вярно е. Архитектурата, създавана в началото на миналия век и главно след войните – 20-те, 30-те и донякъде 40-те години, е рязко прекъсната. Също така се използват евтини материали, по беден начин се правят нещата в псевдомодерен стил или любимия псевдо-неокласицизъм... Тук строим с некачествени материали, с тухла и мазилка (а днес с любимото синьо стъкло на окачените фасади). Тези материали не устояват на времето. Не се гради с мисъл. Много рядко ще видите нещо в миналото, което е правено със здрав, качествен материал. Сградите, които наричаме възрожденски, в действителност не са типично български. Това е архитектурен стил, разпространен в цялата Турска империя – Гърция, Турция. Той води началото си от Византия и е характерен за част от Балканите, макар че на много места като например в Пловдив и това не е опазено както трябва. Посочете двата фактора, от които трябва да се започне, които да са основа, за да може да се реализира една по-добра визия на София? Според мен, първо овластените хора трябва да започнат да се вслушват, но не формално или пък в публични и телевизионни дебати, от които абсолютно нищо не произлиза, а трябва да се вслушат в различното мнение, идващо от хора, които не са злонамерени и не хвърлят просто така думите си, а са облечени с много аргументи. Това ще бъде крачка напред. Сега наблюдаваме точно обратното – инат, дори ирония, проявявана към тези хора. Вторият фактор са младите. В тях се крие надеждата, но на тях ще им е много трудно да оправят стореното от поколението на 90-те години на миналия век. Кои са основните грешки на новото строителство? Важно е да отбележим, че тук има едно тотално погрешно схващане на професията „архитект”. Тя въобще не се разбира. По-лошото е, че не се разбира много добре и от гилдията. Архитектът се приравнява към инженер, който прави чертежи. А архитектурата е изкуство!. Те, от своя страна, трябва да се одобрят, а как и защо - това е отделен въпрос. А дизайнът? Той е последната грижа на всички, дори на архитектите, които правят фрапиращи компромиси само и само, за да имат работа и се съобразяват главно с изискванията на инвеститорите, мнозинството от които, за съжаление, са на много ниско интелектуално, артистично и всякакво друго духовно ниво. Притеснява ме, че много архитекти са само на диплома архитекти. Те трудно могат да се нарекат истински архитекти, а тези, които са, са принудени или по собствено желание правят невероятни компромиси. Не се съобразяват със съвременните тенденции. Може ли с едно изречение да опишете какъв град е София? Трудно ще ми е с едно изречение. София не е град на културата. София все повече се отдалечава от моята представа за култура, защото културата не е само мероприятия. София е още еклектичен (в това виждам нещо хубаво) град. Все още има някакви кътчета (за мен чаровни), които могат да бъда опазени. Не е нужно винаги да се съобразяваме какво ще кажат отвън за нас. По-скоро трябва да си го направим за нас, а не толкова да чакаме да ни оценят чужденците. Манталитетът на овластените хора да си въобразяват, че са богоизбрани и че могат да решават самостоятелно, е много далеч от начина, по който трябва да стоят нещата в едно демократично общество. Чавдар Гюзелев художник Над интервюто работиха Милена Богданова и Ирина Гигова Калина Крумова напуска партията на Бареков
16 септември 2014 Калина Крумова и Николай Бареков Калина Крумова обяви, че напуска "България без цензура". "Не желая повече да играя рамо до рамо с хора, готови да минат през трупове по пътя към цели", каза тя. В открито писмо тя изразява недоволство от коалиционните партньори на партията за предстоящите избори, с изключение на "Гергьовден", предаде Фокус. "Появиха се знайни и незнайни „партньори“, които не само се присъединиха към нас, но и осезаемо започнаха да изместват тежестта на ББЦ”, се посочва в писмото. Крумова говори за напрежение, което се е породило поради желанието на ББЦ да угоди на коалиционните партньори. "Нямам идея какъв е приносът на ЛИДЕР в тази коалиция. Вероятно няма и да се изясни, но имам представа, виждам и чувам какво и колко губим от същото това обединение", изтъква тя. Крумова признава, че дори не знае колко и кои са станали партньори на ББЦ. Тя е недоволна и от факта, че представителки от "Евромайки" не присъстват в листите за изборите. "Има много победи, които са по-страшни от поражението. Усещането ми е, че сме се запътили към една точно такава. Пирова. Не желая повече да играя рамо до рамо с хора, готови да минат през трупове по пътя към целите си", посочва Крумова. Тя подчертава, че писмото й е равнозначно на молба за напускане от партията. Наскоро ББЦ беше напусната и от другата си знакова фигура - Ангел Славчев. Крумова беше един от основателите на движението "Евромайки", което Николай Бареков обширно рекламираше. Преди това тя бе депутат от "Атака", но напусна парламента, за да се върне към професията си на ТВ-водеща. Десислава Балабанова ще замени напусналата "България без цензура" Калина Крумова в листите за 11 МИР- Ловеч, съобщи пресцентърът на партията на Бареков. Държави от ЕС търгували нефт с „Ислямска държава“
Посланикът на Ирак за Европейския съюз, разкри на изслушване пред ЕП, че някои държави от съюза са закупили нефт от представители на терористичната организация „Ислямска държава“, а държави като Турция са създали канали за доставянето на суровините до джихадистите, които се бият срещу режима на Асад в Сирия Джихадистите вече контролират 40% от Ирак и завладяха голям брой нефтени кладенци. Това призна Жана Хибаскова, посланик на иракската държава в Евросъюза по време на изслушването й в Европейския парламент. Иракския представител алармира, че някои държави-членки на ЕС търгуват нефт с джихадистите от „Ислямска държава“. Въпреки натиска, на който беше подложена тя отказа да разкрие кои са тези държави. Посланикът на Ирак в ЕС заяви още, че подкрепата на Запада за кюрдските сепаратисти, които се бият срещу „Ислямска държава“ в Ирак е не по-малко опасна предпоставка за цялостната дестабилизация на целия Близък Изток. По нейните думи, държавите от НАТО не се кординират при доставките на оръжия и няма никакви гаранции, че те не попадат в ръцете на екстремистите. Подкрепата за кюрдите тя определи като ход, който може да „доведе до пълен колапс на региона [Близкия Изток]„. По-рано беше разкрито от „New York Times“, че Турция, през която навлизат голям брой наемници, отправящи се към Сирия и Ирак, е страна, която е търгувала с „Ислямска държава“, закупувайки нефт от нейни представители. Нефта в последствие е бил доставен на ислямистите от същата организация, биещи се в Сирия, както и на бойци от „Фронт Ан Нусра“ – сирийския клон на Ал Кайда. Според разкрити данни на американското разузнаване, оповестени в журналистически разследвания, американското разузнаване е проследило подобни доставки на нефт от „Ислямска държава“ за трети държави със съюзнически (на САЩ) статут. До момента „Ислямска държава“ е превзела 11 нефтени кладенеца в Ирак. Според американското разузнаване, екстремистите печелят по около $ 3 млн.долара на ден от трафика и продажбата на нефт, грабежите, трафика на хора и откупите за отвлечени от тях заложници. Според докладите на американското разузнаване, екстремистите имат установени мрежи за предвижването на нефта през Турция, Йордания, Ирак и Кюрдистан. Турция отрича всички обвинения и омаловажава доказателствата. _______________________________________ използвани източници: „PressTV“, „Антиглобалистское движение России“, „Todays Zaman (TZ agency), „The New York Times“, BBC На този ден – девети Септември 1944 г.:
Автор: nkf Последна промяна: 10.09 12:39 1. 1. Българската държава приключи своето съществуване; 2. 2. Започна съществуването на една съветска колония, управлявана от съветско, комунистическо, окупационно правителство, оглавявано от съветския гражданин георги димитров; 3. 3. Извършен е държавен преврат от лица свързани с терористтичната и антибългарска организация „Б“КП (сега „Б“СП), в следствие на което законното, конституционно правителство е свалено от власт. Превратаджиите – комунисти се подкрепят от окупационната съветска армия; 4. 4. Започва невиждано по размерите си ограбване на българските граждани: Отнети са земи, фабрики, къщи, магазини, мелници, добитък, всякакви стопански сгради и инвентар, машини, пари, ценности, кораби, автомобили; буквално се раграбва покъщнината на хората от партизани и други дейци на „Б“КП; големи и важни предприятия като „Булгартабак“ и минно-геоложките дружества минават изцяло в руски ръце като от този момент нататък десетилетия наред съветска русия ще източва изключително ценни и редки метали от окупирана България; съветска Русия заграбва златния резерв на България (явно не е случаен факта, че съветският военен щаб, в окупирана България, се помещава в сградата на БНБ); изчезва пенсионният фонд на Царство България възлизащ на милиард и половина златни, български лева ( колосална сума за четиридесетте години на двадесети век); с ограбването на частното и държавно българско имущество от комунистите и съветските окупатори, на България насилствено е наложена съветизация на всички сфери на обществения живот, в това число и насилствено обвързване на икономиката й с тази на съветска русия. Това довежда до скъсване на естествените икономически и културни връзки на България с естествената й геополитическа и културна среда – Средна и Централна Европа. 5. 5. Започват чудовищни репресии срещу политическия, икономическия и интелектуален елит на българския народ: Само за няколко месеца, след 09.09.1944 г., комунистите избиват над тридесет хиляди Българи, представители на по-горните обществени класи; за целия период на комунистическо управление, до 10.11.1989 г. са избити над двеста хиляди Българи; комунистическата партия в България отваря концентрационни лагери по територията на цялата страна. Тези концлагери стават и лобното място на хиляди и хиляди достойни Българи, с чиито мъртви тела комунистическите сатрапи и българоубийци хранят прасетата. 6. 6. С чудовищни репресии и помощ от съветска русия комунистическата партия смазва съпротивата на горяните. Горянското движение е първата антикомунистическа съпротива в окупирана от СССР Средна Европа. Истината за горяните и до днес не е достояние на широката общественост. Кой ли има изгода да не се знае, че Българите първи се вдигнаха с оръжие в ръка срещу комунистите? 7. 7. Съветска русия, чрез своята вярна пета колона „Б“КП, налага руската идея за „македонска нация“ като с насилие (убийства, затвори, концлагери и побойща) Българите в пиринския край са принуждавани да се записват като „македонци“. Още по-тежка е съдбата на Българите във вардарска Македония, които са македонизирани – но вече от сърбо-комунистите на Йосип Тито; и също са вкарвани в комунистическите концлагери на една отявлена антибългарска песевдодържава, каквато беше югославия; 8. 8. След отнемането на имуществото и вакханлията от убийства и разправи, започва фактическото закрепостяване на Българите – нещо невидяно и нечуто във вековната ни история: Отнема се правото на свободно движение на гражданите на България; въвежда се института на така нареченото „жителство“, без което никой не може да иде и да се установи за по-дълго или постоянно, в който и да е град. Става невъзможно да се пътува извън границите на България и дори не е възможно да се посещават населени ( и не населени) места близо до границите – за там се изисква „открит лист“. Така Българинът, от независим, обезпечен собственик на движимо и недвижимо имущество и свободен да пътува, където желае, се превръща в закрепостен, безимотен пролетарий – избиван и репресиран. Съвсем по руско-съветски образец. 9. 9. Съветска русия, с помощта на своята агентура, в лицето на комунистите в България, и в условията на фактическа военна окупация на страната, извършва незаконен, антиконституционен референдум. В резултат на това е установена геноцидна, антибългарска, републиканска власт, а законният български владетел е прокуден от родината си. 1010. Дадено е началото на зловещ културен геноцид над българската нация: жестоко се фалшифицира българската история; под дитктовката на съветска русия се унищожават всякакви следи, сочещи по недвусмислен начин за българското минало; унищожена е българската Екзархия, като на нейно място с декрет е създадена незаконната и неканонична БПЦ, а всички нейни служители – свещеници, са агенти на държавна сигурност – местен филиал на КГБ. Поставените под съветски контрол български училища започват да насаждат нихилизъм, и вместо български патриотизъм - да изграждат идеологически обременени с марксизъм - ленинизъм и руско-съветски "патриотизъм" същества. 1111. Насилствено наложената и абсолютно ненаучна марксистка идеология, ведно с планирането на икономиката доведоха България до три фалита в рамките на четирдесет и петте години „развит“ социализъм. Стигна се до там, че през 1989 г., дори тарторът на червените престъпници, лицето тодор живков призна, че: „социализЪма е едно недоносче“. 12.12. Комунистическата партия, под ръководството на тодор живков, започна да „внася“ в България цигани от съседните ни държави, в следствие на което циганите от около тридесет хиляди, в царска България, станаха стотици хиляди в социалистическа България. Изброеното до тук е само част от злото, което се стовари на България и на нас Българите. Пораженията са много по-дълбоки и по-жестоки. Затова може да се каже със сигурност, че няма по-черен и трагичен ден в хилядолетната българска история от датата 09.09.1944 г.. Дата, която постави под въпрос самото съществуване на Българина. Пред руско-комунистическата окупация на страната ни, османското владичество бледнее. Ако Българина някога е бил заробван и обезправен, то това е именно през тези четирдест и пет години комунистическо робство и съветски гнет. За съжаление, и наш срам, сметка от комунистическите престъпници не е потърсена и престъпленията им срещу България и Българите не са наказани. Бог да прости всички Българи избити от комунистите окупирали късчето от рая наречено България. http://nkf.blog.bg/politika/2014/09/09/na-tozi-den-deveti-septemvri-1944-g.1295675 Започвам темата за Великите антикомунисти и антикомунистическата борба.
Днес ще представя един велик класик на антикомунистическото движение. Без съмнение името му е широко известно, но въпреки това не може да се мине без... ГЕНЕРАЛ АУГУСТО ПИНОЧЕТ Наполеон нарече армията "Велика мълчалница", не веднъж в историята тя се е намесвала в съдбата на своята Родина. Такъв е случаят с Чили. Името на Генерала Аугусто Пиночет стана известно на света на 11.09.1973 г. , когато осведомителните агенции съобщиха ,че начело на чилийската армия той е свалил с военен преврат комунистическото и просъветско управление на президента д-р Салвадор Алиенде и установил власт на "Военна хунта". Няколкомесечното комунистическо управление на Чили не само отвори пътя на съветското проникване в него, но и доведе страната пред гражданска война следствие на острата икономическа и политическа криза .Стачкуваха притежателите на камиони , земеделските стопани , военните и др. (каква пряка аналогия с днешна все още комунистическа България). В деня на преврата, в битка за президентския дворец, загина с картечница в ръка Алиенде.Вместо да прояви благоразумие , той се подаде на комунистически внушения за гражданска война , която комунистите възнамеряваха да водят с помощта на агенти от Куба и никарагуанския фронт "Сандино" .Военните обаче бързо ги поставиха под контрол , като още в деня на преврата ги задържаха в големите градски стадиони на Чили и бързо омиротвориха страната.Начело на държавата застава Генерал Аугусто Пиночет . Аугусто Пиночет не е обикновен генерал,а генерал интелектуалец.Той е дългогодишен професор по философия във Военната академия в Сантяго.Убеден привърженик на геополитическата теория на немския професор Карл Хаусхофер , който я разработва в издаваното от него (1924-1944г.) "Списание за геополитика".Пиночет обогатява концепцията си и с идеите на шведа от немски произход Рудолф Челен и немския географ Фридрих Ратцел.Пиночет е написал 5 книги по геополитика , като в главната от тях озаглавена "Геополитика ", казва:"Чилийската школа на геополитиката би спомогнала Чили да се превърне в мощна морска държава и би дала тласък за превръщането й в най-голямата промишлена държава в Южна Америка". През своето дългогодишно управление като президент на Чили Пиночет достига до голяма степен тази цел... Вече стар и болен той напуска президентския пост , оставяйки една благоденстваща http://www.youtube.com/watch?v=VNl0ThJ8uto и омиротворена държава.За заслугите си бе избран за пожизнен сенатор на Чили. Приближаващ 90 години , той преживя излишни тревоги и унижения .преди няколко години, когато по решение на испански съд заради изчезнали безследно испанци в Чили , беше арестуван в Англия , където бе отишъл на лечение.Но за седмица въпросът се реши в негова полза и той беше освободен, и замина за отечеството си. Гнерал Пиночет приключва земния си път на 10 декември 2006 г. в Сантяго Чили. [b] Казусът "Пиночет" и важността на антикомунистическата съпротива[/b] Генерал Аугусто Пиночет , който свали прокомунистическия режим на Алиенде, бе историческа фигура с огромно значение .Политическата дейност на Генерала, също бе с огромно историческо значение :Добре ли е или зле за чилийския народ и за света свалянето на комунистическия режим в Чили?Или Чили трябваше да стане втора Куба ?За 22 съветски ядрени ракети в Куба Кенеди обяви военно положение и даде ултиматум за война -той прав ли беше?Не взима ли комунизма десетки и стотици хиляди жертви при утвърждаването си и с концентрационните си лагери?Свалянето на Алиенде спаси живота на десетки хиляди чилийци , застрашени от репресии и унищожение.А дали кубинците са щастливи под диктатурата на Кастро http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,13079.0.html можеше ли един доблестен генерал като пиночет да подхвърли народа си на подобна съдба? Чили щеше да последва съдбата на други , вече окупирани, държави от комунистическата колониална сила СССР.Почти навсякъде сценария за комунизация, съветизация и болшевизация е бил почти един и същ.Разбира се на съветския съюз и съответните му местни комунистически подлоги не на всякъде им се е отдало да докарат пъклените си дела до успешен-за тях- край. През 1932-1939 г. Съветска русия се опита да комунизира Испания, дори вкара в нея 18 хиляди "интербригадисти "(10 хиляди са от Франция) и хиляди съветски агенти-инструктори на НКВД (кгб). Когато генерал Франко поиска самолети от Хитлер за да пренесе войските си от Мароко в Испания , външният министър на Германия Фон Рибентроп се притивопоставил заради усложнения с Англия,ако се бъркат в испанските работи.Хитлер-както пише Рибентроп в спомените си-бил на категорично противоположно мнение .Той казал:"дълг е на Германия да не допусне създаването на комунистическа Испания...ще позволим ли ние на съветска русия да завладее една европейска страна?Негрин е човек на Москва .Оръжието му ,повечето, е съветско .Между Негрин и "Народния фронт" на Леон Блум във Франция съществуват най-тесни връзки и сътрудничество.Ако действително се създаде комунистическа Испания при сегашното положение на Франция , болшевизацията комунизацията й е само въпрос на време.Тогава нещата за Германия ще станат лоши.Ще се окажем между силния съветски блок от Изток и силния френско-испански блок от Запад и неможем да предприемем нищо,ако Русия настъпи срещу Германия". Лопес Хуан Негрин (1894 г.-1956г.) през гражданската война в Испания /1936-1939г./ беше в републиканското правителство м-р на финансите ,м-р на отбраната и премиер министър.До 1945 г. той беше премиер на испанското емигрантско правителство. При разгрома си испанските комунисти "републиканци" предават на Коминтерна и на Съветския съюз всички ценности на Испания (същото става и в България след окупацията през 1944 г.).Това е написано в дневника на Георги Димитров стр. 175:"24 май 1939 г. испанското републиканско правителство предало на апарата на Легро за реализация и съхранение ценно имущество приблизително на 400 милиона франка .Обстановката била такава ,че самото правителство не знае какво точно и точно колко е предало в съндъците.Единствено Легро знае къде се пази имуществото..." При само този пример от Испания беше ли в интерес на региона Пиночет да остави да се укрепи комунистическия режим в Чили и да се създаде нова оперативна база на съветския империализъм на континента , плюс жертвите, мизерията и страданията на чилийския народ под властта на някой чилийски Кастро. Още римляните са казвали:"Спасението на Отчеството е върховен дълг!". Пиночет го изпълни -изпълни го в полза на Чили, в полза на свободния свят.Историята преценя и брои делата, а тези на Генерал Пиночет са отдавна преценени , оправдани и записани със златни букви. Вечна Му памет и Бог да го прости. http://nkf.blog.bg/politika/2009/03/02/velikite-antikomunisti-general-augusto-pinochet.298429 Изследване: ГЕРБ - 36%, БСП - 22%, ДПС - 15%, РБ - 6%
16 септември 2014 Партията на Бойко Борисов води с 14% пред БСП Шансове да влязат в парламента имат още от Патриотичния фронт между НФСБ и ВМРО - 4,8%. Социолозите дават три възможни сценария за броя на политическите формации в следващия парламент - с шест, пет и четири партии. При шест партии ГЕРБ би разполагал с 98 депутати, БСП с 60, ДПС с 41, Реформаторския блок - 6, Патриотичен фронт - 13 и „България без цензура” - 12. При сценарий с пет партии ГЕРБ би имал 103 народни представители, БСП - 63, ДПС - 43, РБ - 17, Патриотичен фронт - 14. Ако в парламента се окажат само четири партии, ГЕРБ би имал 109 депутати, БСП - 67, ДПС - 46, РБ - 18. Преди дни агенция "Алфа Рисърч" излезе с данни, според които партията на Бойко Борисов ще има между 105 и 110 депутата, което категорично няма да й даде пълно мнозинство в Народното събрание. Възможен обаче остава вариантът за сформиране на дясно-центристко мнозинство. Неотдавна лидерът на ГЕРБ ревизира първоначалното си мнение - да не съставя кабинет, ако няма нужните 121 депутата - вече е на мнение, че би го направил и ако има 110-115. Днешното изледване показва и данни за доверието в служебния премиер Георги Близнашки, в главния прокурор Сотир Цацаров и гуверньора на БНБ Иван Искров. Едва 17,3% „по-скоро имат доверие” в Близнашки, а 67% „по-скоро не му вярват”. За сравнение бившият премиер Пламен Орешарски има 15,5% неодобрение и 73,6% одобрение. С 68,9% неодобрение е Цацаров, който получава 15,8% доверие. 73,5% пък нямат доверие в Искров, а само 4,1% посочват, че по-скоро му вярват. 68,2% от анкетираните нямат доверие и в самата БНБ. |
AuthorBg Times Archives
August 2015
Categories
All
|